Лаймска болест

от MedipharmWiki
Jump to: navigation, search

На български език: Лаймска болест, Невроболериоза На латински език: Lyme borreliosis, Borreliosis. На английски език: Lyme disease.


Съдържание

[редактиране] Определение:

Лаймската болест е полиморфно, мултисистемно, трансмисивно инфекциозно заболяване, причинено от Borrelia burgdorferi, при което се засягат кожата, ставите, нервната система, сърцето и други органи.


[редактиране] Епидемиология:

Първите случаи на заболяването са описани през 1975 г. в град Лайм, щат Кънектикът, САЩ, откъдето произлиза и името му. Среща се в различни страни по света, но главно в САЩ и Европа.


[редактиране] Етиология:

Причинител на заболяването е Borrelia burgdorferi от род Borrelia, семейство Spirochaetaceae. Представлява подвижна, спираловидна, Gram (–) спирохета. Естествен резервоар на инфекцията са мишевидни гризачи, елени, катерици, а от домашните животни - коне, крави, кози, кучета и др. Естествен резервоар и преносител на инфекцията са кърлежите от род Ixodes – Ixodes ricinus (за Европа), Ixodes dammini (за САЩ) и др. Те се заразяват с Borrelia burgdorferi при смучене на кръв от заразено животно. Кърлежите предават инфекцията на потомството си. Човек се заразява от Лаймска болест при ухапване от заразен кърлеж. До заболяване водят само 1-2% от ухапванията. Рискът за заразяване е по-висок при задържане на приносителя над 24-48 часа. При 1/3 от пациентите няма анамнестични данни за ухапване. Най-често боледуват ловци, животновъди, горски работници. Заболяването се среща предимно от юни до октомври.


[редактиране] Патогенеза:

Последователно се засягат различни органи и системи, като има продължителни (месеци, години) промеждутъци от време. Директното инокулиран на спирохетите и тяхното размножаване предизвикват локална кожна реакция. Следва хематогенно разпространение със засягане на кожата (мултифокални обриви), ставите, сърдечно-съдовата и нервната система, като от страна на последната могат да бъдат въвлечени всички части. Увреждането на нервната система е свързано както с взаимодействито на спирохетите с невроните, глия, Шванови клетки, ендотелни клетки, така и с имунния отговор.


[редактиране] Клинична картина:

Инкубационният период е от 3 до 33 дни. Заболяването протича в три стадия, като понякога проявите от единия стадий могат да се съчетаят с тези от другия.

[редактиране] Първи стадий

характеризира се със засягане на кожата. Кожните прояви са: erythema chronicum migrans, erythema nodulare, lymphadenitis cutis benigna. На мястото на ухапването от кърлежа се появява макула или папула (erythema nodulare). Около нея се образува еритемна зона, която се разширява и може да достигне 30-50 cm в диаметър. Централната част избледнява и зачервяването придобива пръстеновиден вид. При хематогенното десиминиране се развиват множесто вторични лезии (erythema chronicum migrans), като на този етам е и възможно развитието на асептичен менингит. Тези прояви спонтанно изчезват след 2-4 седмици, но могат да рецидивират. Общото състояние е запазено, но може да има отпадналост, главоболие, фебрилитет, ставни и мускулни болки, увеличени лимфни възли.

[редактиране] Втори стадий

характеризира се със засягане предимно на нервната система и сърцето. Възниква няколко седмици или месеци след първия стадий. Засяга се както централната, така и периферната нервна система. Могат да се наблюдават лимфоцитарен менингит, менингополирадикулоневрит, радикулоневрити, краниални неврити, множествени мононеврити, панцефалит, миелит. Сърдечните увреждания се появяват внезапно с ритъмни нарушения, по-рядко с ендокардит, миокардит, перикардит. Рядко през този стадий могат да се засегнат и очите – развива се конюнктивит, иридоциклит, панофталмит и др. Възможно е и развитието на лек хепатит. Този стадий продължава 4 до 6 седмици.

[редактиране] Трети стадий

възниква месеци или години след заразяването. В някои случаи този стадий може да бъде първата изява на заболяването. Характеризира се със засягане на ставите, нервната система, кожата:

  - засягане на ставите (лайм-артрит) – настъпва зачервяване, подуване, болка, ограничени движения в големите стави (главно коленните стави). 
  - засягане на нервната система – увреждане на черепно-мозъчните нерви, намаление на слуха, атаксия, главоболие, деменция, парестезии, намалена чувствителност на крайниците, радикуларни болки и др.
  - засягане на кожата – развива се acrodermitis chronica atrophicans – появяват се еритемни плаки главно по крайниците, кожата изтънява като цигарена хартия, настъпва атрофия на кожата и подкожната тъкан, при което изпъкват кръвоносните съдове.

[редактиране] Диагноза:

Поставя се въз основа на:

  - анамнеза
  - данни за ухапване от кърлеж;
  - клинични прояви от страна на кожата, нервната система, сърцето;
  - клинико-лабораторни изследвания – може да има лека левкоцитоза, умерено увеличена СУЕ. При увреждане на нервната система има лека ликворна плеоцитоза и протеинорахия.
  - изолиране на причинителя от кръв, ликвор, синовиална течност, биопсичен материал, кърлеж. Използват се хистохимични методи и фазовоконтрастна и електронна микроскопия;
  - серологична диагностика – за доказването на антитела се използват методите ELISA и Immunoblot (Western blot). Към 25-ия ден от заразяването се появяват IgM, които са във високи стойности през първия период, но по-късно се понижават. Към 30-ия ден започват да се повишават IgG, които се задържат високи до 2 години и повече.
  - МРТ, ЕМГ


[редактиране] Диференциална диагноза:

Прави се с редица заболявания – кожни, неврологични, сърдечни, ставни. Например: МС, лезия на лицевия нерв, серозни менингити (особенно с туберкулозен и луетичен), с полирадикулоневрит, вирусни енцефалити, лептоспироза, саркоидоза, понякога инсулти неоплазми и СПИН.


[редактиране] Лечение:

Провежда се лечение с антибиотици, като лечебните курсове са от 2 до 4 седмици:

  - през първия стадий се прилагат доксициклин, амоксициклин, пеницилин ( 24 млн UI i.v. дневно за 14 дни.;
  - през втория и третия стадий се прилагат цефалоспорини и др.

Патогенетично лечение се провежда с кортикостероиди, сърдечни гликозиди, невротропни препарати, нестероидни противовъзпалителни средства.


[редактиране] Профилактика:

За предпазване от ухапване от кърлеж се препоръчва на работещите в ендемичните райони да носят предпазно облекло, покриващо по-голяма част от тялото, да използват репеленти. Отстраняването на кърлежите от тялото на човека (и на животните) трябва да става с ръкавици и пинсети. Ранното откриване и отстраняване е особено важно, защото заразяването става не по-рано от 12-24 часа след впиването на кърлежа в кожата. На ухапаните от кърлеж може да се приложи антибиотична профилактика. Болните не са заразни и спрямо тах няма ограничителни мерки.


[редактиране] Прогноза

Изходът при пациенти лекувани с антимикробни препарати най-често е благоприятен. Възможни са също така непълно възстановяване и развитие на рецидиви. Значителни увреждания се наблюдават най-вече при енцефалитните форми, при които е възможен и летален изход.